Един ден Расулюллах /с.а.в./ минал покрай гробището в Медина й рекъл:
- Мир вам, о, вие пребиваващи в тази обител вярващи! И ние, ако е пожелал Аллах, ще ви последваме. Бих желал да видя нашите събратя!...
Сахабетата запитали:
- О, Пратенико на Аллах, ние не сме ли твои братя?!
- Вие сте мои сахабета /сподвижници/, а наши братя са онези, които още не са дошли на този свят /онези, които ще дойдат след мен/.
- О, Пратенико на Аллах, как ще познаете хората от своята общност, които все още не са дошли?
- Ако някой има кон, чието чело и три крака са бели, и той се намира измежду едноцветни коне, нима не би си го познал? - попитал Расулюллах /с.а.в./.
- Да, ще го познае! - отговорили сахабетата.
- Нашите братя ще дойдат в Съдния ден, като органите, които мият при абдест ще блестят. А аз ще бъда там преди тях и ще ги чакам при реката Кеусер!... - казал Расулюллах /с.а.в./.
Няма коментари:
Публикуване на коментар