събота, 25 август 2012 г.


"Не спори с брат си (по религия), не прави шеги, които не биха му се понравили, и не му обещавай нещо, което не би могъл да изпълниш."
(Тирмизи)

"Да се усмихнеш на брат си (по религия) е милостиня. Да повеляваш одобряваното и възбраняваш порицаваното е милостиня. Да напътиш този, който е загубил пътя си, е милостиня. Да повдигнеш неща като камък, трън или кокал също е милостиня за теб."
(Тирмизи)


понеделник, 30 юли 2012 г.

"С добрия характер се постигат степените на оручлията и правещият нощен намаз."(Ахмед)

Императорът и семето !!!



Един император в далечният Изток остарял и знаел, че е време да избере своя наследник. Вместо да избере някого от неговите съветници или от неговите деца, той решил да направи нещо различно. Един ден извикал всички младежи в кралството и казал: „Време е да се оттегля и да избера следващия император. Реших да избера един от вас.”
Децата били шокирани! Но императорът продължил: „Днес ще дам по едно семе на всеки един от вас. Едно много специално семе. Искам да посадите това семе, да го поливате и да се върнете на този ден след една година с това, което е порасло от това семе. Ще оценя растенията, които ще ми донесете и ще избера следващия император!”
Едно момче на име Линг било там този ден и то, както останалите, получило семе. Прибрало се вкъщи и развълнувано разказало историята на майка си. Тя му помогнала, дала му саксия и почва и детето посадило семето и го поляло старателно. Всеки ден го поливало и гледало дали е порасло нещо. След около три седмици, някои от другите младежи започнали да говорят за техните семена и за растенията, които били започнали да порастват.
Линг продължил да наблюдава своето семе, но нищо не пораствало. Минали три, четири, пет седмици. Все още нищо. Сега всички младежи започнали да говорят за техните растения, а Линг нямал такова и почувствал, че се проваля. Минали шест месеца, все още нямало нищо в саксията на Линг. Сега той разбрал, че е убил семето си. 
Всички останали имали дървета и високи растения, а той нямал нищо. Обаче Линг не казал нищо на приятелите си. Просто продължавал да чака семето си да порасте. 
Накрая, годината изминала и всички младежи от кралството донесли растенията си при императора за проверка. 
Линг казал на майка си, че няма да занесе празна саксия. 
Тя го посъветвала да каже честно какво се случило. Линг почувствал болка в стомаха си, но знаел, че майка му била права. 
Занесъл празната си саксия в двореца. Когато Линг пристигнал, бил изненадан от разнообразието на растенията на останалите. Те били хубави – в различни форми и размери. Линг поставил празната си саксия на пода и повечето от другите деца започнали да му се смеят. Няколко го съжалили и само казали: „Хей, добър опит.”
Когато дошъл императорът, огледал залата и поздравил младежите. Линг опитал да се скрие някъде назад. „О, какви прекрасни растения, дървета и цветя сте отгледали!”, казал императорът.  
Внезапно забелязал Линг с неговата празна саксия. Наредил на стражата да го доведат отпред. Линг бил ужасен. „Императорът е разбрал, че съм се провалил! Сигурно ще ме убие!”
Когато Линг излязъл отпред, императорът го попитал за неговото име. 
„Казвам се Линг.”, отговорил той. 
Всички деца, започнали да му се смеят и да му се подиграват. Императорът поискал да запазят тишина. 
Погледнал към Линг и казал на насъбралите се: „Вижте вашия нов император! Той се казва Линг!” 
Линг не можел да повярва. Линг дори не можал да отгледа семето си. Как би могъл той да е новият император? 
Тогава императорът казал: 
„Преди една година, дадох на всеки от вас по едно семе. Казах ви да вземете семето, да го посадите, да го поливате и да се върнете тук днес. Обаче ви дадох варени семена, които не могат да покълнат. Всички вие, освен Линг, ми донесохте различни растения. Когато видяхте, че семената не порастват, вие ги заменихте с други. Линг беше единственият, който имаше куража и честността да ми донесе саксия с моето семе в нея. Затова той ще бъде новият император!”
Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ни учи: „Правдивостта води до праведност, а праведността води към Дженнета. Човек продължава до говори истината, докато стане правдив. Лъжата води до Ал-Фаджур (т.е. зло), а Ал-Фаджур (злото) води към Огъня. Човек продължава да говори лъжи, докато не бъде записан при Аллах като лъжец.” /Сахих Ал-Бухари, том 8:116/ 




неделя, 29 юли 2012 г.

Taweel Al Shawq (Long Longing) By Ahmed Bukhatir

Какъв безценен урок!...


Един младеж- студент в университет – се разхождал един ден заедно със свой професор.

Вървейки по пътя си, те видяли един чифт обувки.

Те били доста износени и двамата предположили, че принадлежат на някой бедняк, работещ наблизо в някое поле.
-Хайде да се пошегуваме с него – рекъл студента. – Ще скрием обувките му и после ние ще се скрием зад онзи храст и ще наблюдаваме неговата реакция, когато се върне и не ги намери.
-Приятелю мой, – отвърнал професора- ние никога не бива да се забавляваме за сметка на бедните. Но виж, ти си богат, можеш да си направиш много по-голямо удоволствие с помощта на този беден човек. Постави по една монета във всяка една обувка, после ще се скрием и ще наблюдаваме реакцията му.
Тъй и направил.

Не минало много време и бедният човек приключил своята работа и дошъл да вземе палтото и обувките си, които бил оставил.

Видно изморен, той взел палтото и го облякъл, след което протегнал крак към дясната обувка, но усещайки нещо твърдо, обърнал обувката, за да изпадне.

Недоумение се изписало на лицето му, когато видял монетата.

Втренчил се в нея, обърнал я на едната страна, после на другата, и я гледал отново и отново...

После се огледал наоколо във всички страни, но не видял никого.

Протегнал се към другата обувка и какво да види – още една монета!

Не можал да се сдържи, паднал на колене и заплакал.

Започнал да нарежда една след друга благодарности и дуи,  как жена му била болна и безпомощна, нямали хляб дори за децата и как тези две монети, дошли незнайно от къде, спасили живота му...
Студентът останал поразен и очите му се напънили със сълзи.
-Сега – рекъл професорът – не е ли това удоволствие много по-голямо от шегичката, която искаше да си направиш?
Младежът отвърнал:
-Днес ми дадохте урок, който никога няма да забравя. Едва сега разбрах значението на думите „По-голямо щастие е да даваш, отколкото да получаваш..."

петък, 27 юли 2012 г.

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ПЕТЪЧНИЯ ДЕН !!!


В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
         Благодарността и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на Световете, Който казва:§О, вярващи! Щом се призове за джума намаз, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете.§ И саляту селямът да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), семейството му, неговите сподвижници и последователи до края на Света!
         Уважаеми братя мюсюлмани!
         Милост от Аллах Теаля към Неговите раби е, че в живота им е отредил превъзходни часове, дни и месеци, в които наградата за извършен ибадет е по-голяма от останалите. Тези времена са голяма възможност за старателните мюсюлмани да се надпреварват във вършенето на добри дела. Сред тези превъзходни времена е и петъкът, който Аллах Теаля е отличил с много предимства, като това, че:
         ♦Петъкът е най-превъзходният ден от седмицата, и е седмичният празник за мюсюлманите.
         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
((خَيْرُ يَوْمٍ طَلَعَتْ عَلَيْهِ الشَّمْسُ يَوْمُ الْجُمُعَةِ فِيهِ خُلِقَ آدَمُ وَفِيهِ أُدْخِلَ الْجَنَّةَ وَفِيهِ أُخْرِجَ مِنْهَا وَلاَ تَقُومُ السَّاعَةُ إِلاّ فِي يَوْمِ الْجُمُعَةِ)) – رواه الإمام مسلم-1411
         „Най-превъзходният ден, в който слънцето изгрява, е ден петък. В този ден е сътворен Адем (а.с.), в него е въведен в Дженнета и в този ден е изведен оттам, и няма да настъпи часът за края на света, освен в петък.“ /Муслим/
         Ибну Кайим (р.а.) казва: „Петъкът е ден за ибадет. Сред останалите дни е като месец рамадан спрямо останалите месеци…“ /Задул Меад:1/398/
((إِنَّ هَذَا يَوْمُ عِيدٍ جَعَلَهُ اللَّهُ لِلْمُسْلِمِينَ فَمَنْ جَاءَ إِلَى الْجُمُعَةِ فَلْيَغْتَسِلْ ...)) – رواه إبن ماجه-1088
         „Този ден, (петъкът), Аллах Теаля го определи празник за мюсюлманите, и който дойде за джума намаз, да се изкъпе!...“ /Ибну Маджех/
         ♦Направената дуа в петък се приема.
         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
 ((إِنَّ فِي الْجُمُعَةِ لَسَاعَةً لاَ يُوَافِقُهَا مُسْلِمٌ قَائِمٌ يُصَلِّي يَسْأَلُ اللَّهَ خَيْرًا إِلاَّ أَعْطَاهُ إِيَّاهُ)) – رواه الإمام مسلم-1407
         „В петъчния ден има час, в който ако се случи мюсюлманинът да кланя намаз и след това поиска от Аллах добро, то непременно ще му бъде дадено.“/Муслим/
         Относно времето на този час, между ислямските учени има разногласия:
         Едни от тях са на мнение, че този час е от момента, когато имамът се качи на минбера до завършване на намаза. А други са на становище, че времето на този час е след икиндия, което се смята за по-близо до истината.
         ♦В петъчния ден, във времето на обедния намаз се кланя джума намаз.
         Джума намазът е задължителен групов седмичен намаз за мюсюлманите. И който безпричинно го изостави, Аллах Теаля запечатва сърцето му и в него не прониква добро. Абдуллах ибну Умер и Ебу Хурейра (р.а.) чули пратеникът (с.а.с.), от минбера да казва: 
(( لَيَنْتَهِيَنَّ أَقْوَامٌ عَنْ وَدْعِهِمْ الْجُمُعَاتِ أَوْ لَيَخْتِمَنَّ اللَّهُ عَلَى قُلُوبِهِمْ ثُمَّ لَيَكُونُنَّ مِنْ الْغَافِلِينَ )) – رواه الإمام مسلم-1432
         „Да престанат хората да пропускат джума-намаз, защото Аллах Теаля ще запечати сърцата им и ще бъдат от небрежните!“/ Муслим/
مَنْ تَرَكَ الْجُمُعَةَ ثَلاَثَ مَرَّاتٍ تَهَاوُنًا بِهَا طَبَعَ اللَّهُ عَلَى قَلْبِهِ )) – رواه الترمذي-460 ((
         „Който небрежно изостави джума-намаз три пъти, Всевишният Аллах запечатва сърцето му.“/Тирмизи/
         ♦В този ден се опрощават малките прегрешения.
         Пратеникът (с.а.с.) казва:
((مَنْ اغْتَسَلَ يَوْمَ الْجُمُعَةِ وَتَطَهَّرَ بِمَا اسْتَطَاعَ مِنْ طُهْرٍ ثُمَّ ادَّهَنَ أَوْ مَسَّ مِنْ طِيبٍ ثُمَّ رَاحَ فَلَمْ يُفَرِّقْ بَيْنَ اثْنَيْنِ فَصَلَّى مَا كُتِبَ لَهُ ثُمَّ إِذَا خَرَجَ الْإِمَامُ أَنْصَتَ غُفِرَ لَهُ مَا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجُمُعَةِ الْأُخْرَى)) - رواه البخاري.
          “Който се изкъпе в петък и се почисти според възможностите си, след това се парфюмира, после отиде (по-рано в джамията), не прескача и не притеснява хората, кланя (нафиле) намаз според възможното и след като имамът се изкачи на минбера, мълчи, на него се опрощават (малките) грехове от едната до другата джума.”/Бухари/
         ♦За онзи, който отива по-рано на джума намаз, има огромна награда.
         Пратеникът (с.а.с.) казва:
 (( مَنْ اغْتَسَلَ يَوْمَ الْجُمُعَةِ غُسْلَ الْجَنَابَةِ ثُمَّ رَاحَ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ بَدَنَةً وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الثَّانِيَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ بَقَرَةً وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الثَّالِثَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ كَبْشًا أَقْرَنَ وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الرَّابِعَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ دَجَاجَةً وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الْخَامِسَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ بَيْضَةً فَإِذَا خَرَجَ الْإِمَامُ حَضَرَتْ الْمَلَائِكَةُ يَسْتَمِعُونَ الذِّكْرَ)) – رواه البخاري-832
         „Който се изкъпе в петъчния ден, така, както се къпе след полово сношение, след това отиде (към джамията) в първия час (печели награда), като чели е заклал камила (за садака). Който отиде във втория час, все едно е заклал крава. Който отиде в третия час, все едно е заклал рогат коч. Който отиде в четвъртия час, все едно е заклал кокошка. Който отиде в петия час, все едно е дал яйце (за садака). А когато имамът се появи на минбера, меляикетата също отиват да слушат хутбето .“/Бухари/
         И казва Пратеникът (с.а.с.):
(( مَنْ اغْتَسَلَ يَوْمَ الْجُمُعَةِ وَغَسَّلَ وَبَكَّرَ وَابْتَكَرَ وَدَنَا وَاسْتَمَعَ وَأَنْصَتَ كَانَ لَهُ بِكُلِّ خُطْوَةٍ يَخْطُوهَا أَجْرُ سَنَةٍ صِيَامُهَا وَقِيَامُهَا )) – رواه الترمذي-456
         „Който се изкъпе в петъчния ден; отиде рано към джамията; приближи се, за да слуша, и мълчи (по време на хутбето), за него ще има награда за всяка една направена крачка, колкото наградата от говеенето и кланянето за една година.“/Тирмизи/
         Джабир ибну Абдуллах казва: „Домовете ни бяха далеч от джамията и искахме да ги продадем и да се преместим по-близо до джамията, а Пратеникът (с.а.с.) ни забрани и каза:
((إِنَّ لَكُمْ بِكُلِّ خَطْوَةٍ دَرَجَةً)) – رواه الإمام مسلم-1067
         „За всяка една крачка ще имате награда.“/Муслим/
         Убей ибну Кяаб казва:
        „Познавах един човек, който живееше далеч от джамията, и не знаех друг, който да живее по-далеч от него,  но въпреки това той не пропускаше да кланя намаза си с Пратеника (с.а.с.). Ние го съжалявахме и затова аз му рекох: „О, човече! Защо не си купиш магаре и да го яздиш в тъмното и през калта!“ А той отговори: „Не ме радва това - моята къща да бъде близо до джамията, защото аз искам моето отиване до джамията и връщането ми да бъдат награда за мен.“ Тогава Пратеникът (с.а.с.) му каза:         
 ((قَدْ جَمَعَ اللَّهُ لَكَ ذَلِكَ كُلَّهُ)) – رواه الإمام مسلم-1065
„Аллах Теаля вече ти даде всичко това! “
         ♦ В петъчния ден да се прави повече саляту селям на Пратеника (с.а.с.).
         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
((أَ َكْثِروُا مِنَ الصَّلاةِ عَلَيَّ يَوْمَ الْجُمُعَةِ وَ لَيْلَةَ الْجُمُعَةِ)) – رواه البيهقي
          „Правете повече саляту селям на мен, в денонощието на петъка!“/Бейхаки/
         ♦В петъчния ден да се чете Сура Кехф.
         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
((مَنْ قَرَأَ سُورَةَ الْكَهْفِ يَوْمَ الْجُمُعَةِ سَطَعَ لَهُ نُورٌ مِنْ تَحْتِ قَدَمِهِ إِلى عَنَانِ السَّمَاءِ يُضِيءُ بِهِ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَ غُفِرَ لَهُ مَا بَيْنَ الْجُمُعَتَيْنِ))– رواه الحاكم
         „Който в петъчния ден прочита Сура „Кехф“, в Съдния ден за него ще сияе светлина изпод ходилата му, чак до облаците в небето, и ще му се опростят малките прегрешения, от едната до другата джума.“ /Хаким/  
((مَنْ قَرَأَ ثَلَاثَ آيَاتٍ مِنْ أَوَّلِ الْكَهْفِ عُصِمَ مِنْ فِتْنَةِ الدَّجَّالِ)) - رواه الترمذي2811
         „Който прочита три айета от началото на Сура „Кехф“, ще бъде предпазен от злото изпитание на деджала.“/Тирмизи/
         ♦Който умре в денонощието на петъка, ще бъде предпазен от изпитание и наказание в гроба.
         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
((مَا مِنْ مُسْلِمٍ يَمُوتُ يَوْمَ الْجُمُعَةِ أَوْ لَيْلَةَ الْجُمُعَةِ إِلاَّ وَقَاهُ اللَّهُ فِتْنَةَ الْقَبْرِ))- رواه الترمذي994
         „Мюсюлманин, който умре в денонощието на джумата Аллах го предпазва от наказание в гроба.“/Тирмизи/
         Уважаеми братя!
         От всичко казано до тук трябва да разберем важността на този ден и да се стремим да се възползваме от достойнствата му, така както ни е напътил Пейгамберинът (с.а.с.).
         Молим Аллах, Субханеху ве Теаля, да ни укрепи във вярата ни, да ни даде възможност да се възползваме от превъзходствата на този ден и да ни дари с успех във всичките ни дела - в този свят, и с Дженнет - в Отвъдния! Амин!



сряда, 2 май 2012 г.




Беше попитан Хасен Ел- Басри Рахимехуллах:

Как си успял да постигнеш задоволството и щастието на този свят ?
Той отговорил: С четири неща!

1.Разбрах, че моето препитание (ризк) няма да го вземе друг, и сърцето ми се задоволи!
2.Разбрах, че моите дела няма да ги извърши друг вместо мен, и се заех с тях!
3.Разбрах, че Аллах ме наблюдава, и се засрамих да ме види в прегрешение! 
4.И разбрах, че смъртта ме чака, и се подготвих с повече добрини за срещата с Аллах!

вторник, 24 април 2012 г.

Невежеството.



Това е огромна врата за шейтана. Няма да преувеличим, ако кажем, че всички врати на шейтана започват от невежеството, така както невежия човек не знае, къде са вратите на шейтана, за да ги затвори, не знае неговите хитрости, за да им се противопостави, не знае неговите мрежи, за да страни от тях, и шейтана с лекост ги притяга  към себе си и взима връх над тях. Невежия човек  също не може да различи доброто от злото, Суннета от нововъведенията. И е възможно, той да извърши грях,казвайки това е Суннет. И  така, той е сред жертвите 
Всевишният Аллах е казал:
 Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,  онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”  ”. (Пещерата: 103, 104)
Невежеството ослеплява сърцето и разума, и по този начин невежия човек  става мишена за шейтана, и шайтан го направлява против него със стрели съмнения и страсти, и го погубва. И когато го доведе до края, шейтана го включава в числото на своите воини, чрез него разпространява на земята нечестие и отклонява хората от истината. Така той попада  в партията на шейтана. “…О да,  привържениците на сатаната са губещите.”. (Спорът: 19). 

Призив към исляма




Ако имате пари
не ги пилейте за игри
джамия вие построете
и на Аллах благодарете.

Той дарява препитание
и на тези в упование
и на другите, които
противят му се открито.

Милостив е Аллах, знайте
към всички на таз Земя
мъдростта вий осъзнайте
помислете за Деня.

Милосърден там ще бъде
само към рабите свои
делото ти ще пребъде,
чисти ли са намеренията твои.

Споменавал си Аллах,
пазил си се ти от грях,
зекеята си раздавал
и на Него си се уповавал.

Кланял си се ти намаз
стриктно спазвал всеки час
родителите си уважавал
и съседа си не нагрубявал.

Знай, че няма и съмнение,
че за подобно поведение
Аллах ще те възнагради
с всичките си красоти.

И в прослава на Аллах
Кажи:”Ля иляхе иллеллах!”
Поглед към Кааба отправи
И на Аллах се покори!

Любовта към този свят.



Ако хората са знаели същността на този свят, то не биха му придавали никакво значение. Аллах, го е създал,и ни е обяснил неговата същност. Всевишният Аллах е казал:
Онези, които вярват в Аллах и в Неговите пратеници, те са всеправдивите и мъчениците. При техния Господар ще имат награда и светлина. А онези, които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, те са обитателите на Огъня.  Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд ­ възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. ”. (Ал - Хадид: 19, 20).
Животът – това е забава и игра: умния човек, превръща този живот в поле за другия  живот, към това ни  призовава Всевишният Аллах:
  Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд ­, възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от  Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада. ”. (Ал - Хадид: 21). 
Знай уважаеми братко – мюсюлманин, че когато любовта към този свят овладее сърцето, то открива друга врата на шейтана.


Гневът.





Гневът също влиза в числото на големите врати на шейтана, и шейтана си играе с разгневените, както децата си играят с меченца. Абу Хурайра е казал, че един човек е казал на Пратеникът Мухаммед (Аллах да го благослови  и приветства)“Дай ми съвет!” Пратеникът Мухаммед(Аллах да го благослови  и приветства)казал: 
“Не се гневи!”. Човека повторил, своя  въпрос няколко пъти, но всеки път Пратеникът Мухаммед (Аллах да го благослови  и приветства) му отговарял: “Не се гневи!”.  (Ал – Бухари).
Уравновесеният човек може  винаги да се разгневи или просто да се разсърди, защото цялата гама от чувства е  заложена в човека. Но хората трябва да потиснат тези чувства в себе си, които водят към гнева, например, чувството за високомерие,гордост и други подобни чувства. Всеки човек трябва да се опита да укроти в себе си гнева.Това става по-следния начин: той е длъжен да произнесе  словата “ Аллах да ме опази от проклетия шайтан”,да си спомни за наградата от потискането на гнева,да замълчи, ако говори,да  седне или легне. Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови  и приветства) е казал:
“Когато някой от вас се разгневи,ако е прав –да седне. И ако гневът му не мине така, то нека да легне”. (Ахмед)
Винаги трябва да се пазим от безобразния вид по- време на силен гняв и да не прибягваме до  ругатни и проклятия.
Разказват, че когато един човек ругал Абу Бекр (Аллах да е доволе от него), той му отговорил:
“Това, което Аллах е скрил от теб е повече”. Това е - ако гнева е заради самия теб, а ако гнева езаради Аллах се поощрява”.
Пратеникът  на Аллах (Аллах да го благослови  и приветства), най-хумания  човек в  света, когато видел противоречие на шериата – се гневял и не се успокоявал, докато не изправял това  противоречие.

събота, 7 януари 2012 г.


УСМИХНИ СЕ !!!


Когато се
събудиш от сън, усмихни се и благодари на Аллах, че си жив и здрав…

Усмихни се,
когато видиш родителите си пред теб… Има много хора, които са лишени от
милосърдието на родителите ..

Когато отиваш
на работа, усмихни се, защото някои нямат работа…

Когато си
спомниш за някои преминали напрежения, усмихни се, защото те са отминали и няма
да се случат вече, ако Всемилостивия не е пожелал...

Когато минеш
през труден момент, усмихни се, защото просто имаш Велик Господар към когото
можеш да прибегнеш по всяко време...

„Безспорно
със споменаването на Аллах сърцата намират покой”

Когато се
провалиш в някое начинание, усмихни се - достатъчна ти е честа за опита.

Когато някой
близък до теб човек те нарани, усмихни се, защото има много хора, които се
опитват да ти излекуват раните.

Ако някой до
теб ти навреди, ти се усмихни, защото с помощта на Аллах никога и никого не си
накърнявал..

Когато разбереш,
че някой от хората не те обича, усмихни се, защото има много хора, които те
обичат и ти желаят щастие.

И не
забравяй!!!

Ти си
господаря на живота си и ти си този, който го живее, затова с твоето желание се
опитай да го направиш един малък и щастлив рай!

И с твоето
желание може да го почерниш и изпълниш с мъки..

Все още имаш
право на избор.

Усмихни се,
защото имаш правилния избор..
СЪВЕТ ОТ ИБРАХИМ ИБНИ ЕДХЕМ
Има предание, че веднъж един човек дошъл при Ибрахим ибн Едхем и казал:''Моята душа винаги ме подтиква да върша грехове, посъветвай ме как да се отърва от тях” Ибрахим ибн Едхем отговорил: ''Когато душата ти те подтикне за някой грях към Аллах, ти свободно се отдай на този грях , но при няк...олко условия .'' Човека попитал: ''И какви са тези условия?'' Ибрахим му рекъл: ''Когато искаш да извършиш грях, извърши го на място, където не може Аллах да те види.'' Човекът казал: ''Субаханеллах –Слава на Аллах-, как да го извърша, като Аллах навсякъде ме вижда!''
Тогава той каза: ''Когато Когато душата ти те подтикне за някой грях към Аллах ти го извърши, но не на земята на Аллах” Човекът казал , „Но как, като цялата земя е на Аллах” Ибрахим ибн Едхем продължил: „Когато искате да извършите грях не яжте нищо от препитанието и благата дадени ти от Аллах” Човек възкликнал: „Нима всичко това не е от Аллах!” „След като искаш да вършиш грехове, и когато меляикетата след смъртта ти те поведат към огъня, ти не им се подчинявай.” „И как да не ги слушам и как да им се противопоставя, когато това е невъзможно.''
„Когато ще четеш греховете си от книгата, която ще ви бъде даден в отвъдното, не ги признавай, и отричай, че сте ги извършвали.” „А къде са Кирамен-Кятибиин, къде са меляикетата пазители, къде са другите свидетели, които ще свидетелстват срещу човек?”
На края Ибрахим ибн Едхем му казал: „Е, как не те е срам да извършваш грехове към Аллах, а Той те вижда на всякъде, дал ти е живот и препитание, също така здраве и сили.” След тези съвети, човек започва да плаче и през сълзи казал: „Кълна се в Аллах, от днес няма повече да бъда непокорен към Аллах-Джелле-Джелялюху-„

ИБНИ КАЙЙМ /Аллах да го помилва/ Е КАЗАЛ:

„Насладата и болката са две чувства, с който се сблъсква всеки човек. Все пак голяма е разликата между краткосрочните, незначителни и краткотрайни наслада и болка, и между вечните големи и не отминаващи болка и наслада. Онзи който си мисли че никога няма да го застигне болка то ...тази негова мисъл е много лъжлива. Защото човек е така сътворен за да може да изпита наслада и болка, радост и тага....”

ДЕСЕТ
НЕОПОЛЗОТВОРЕНИ НЕЩА

1.Нашите знания.

...Неоползотворени са, защото не работим според тях.

2. Нашите действия.

Неоползотворени са,
защото не са съпроводени с преданост.

3. Нашето богатство.

Неоползотворено, защото се изразходва за неща, за които няма
да спечелим награда от нашия Господар. Харчим нашите пари, власт, за неща, от
които няма да имаме полза, нито в този свят, нито в другия.

4. Нашите сърца. 

Неоползотворени са, защото в тях няма любов към Аллах нито
стремеж към Него, нито усещане за спокойствие и преданост. Вместо това, сърцата
ни са заети с някой или нещо друго.

5. Телата ни . 

Неоползотворени са, защото те не са използвани в
богослужение /ибадет/ и дела за развитие на исляма.

6. Нашата любов.

Нашата любов е
неправилно насочена не към Аллах, а към някой или нещо друго.

7. Нашето време. 

Неоползотворено,тъй като не е правилно разпределено, и не
правим добри дела, за да изкупим лошите.

8. Нашите умове.

Неоползотворени са,
защото ги използваме за неща, от които нямаме полза, неща, които са вредни за
обществото и за отделния човек, а не за размисъл и преглед на собствените ни
постъпки.

9. Нашата работа (слугуване /служба/).

Неоползотворени. Служим на някого и правим нещо, което няма да
ни приближи към Аллах, нито пък ще ни е от полза на дуннята.

10. Нашият зикр.

Неоползотворен,
защото няма никакво влияние върху нас и върху нашите сърца.
Вижте повече
МЪДРОСТ ОТ ХАСЕН ЕЛ-БАСРИЙ



Хасен Ел-Басри е бил
...попитан: „Каква е тайната на вашата независимост от дуннята и нейните предизвикателни
съблазни?” А той отговорил: „Тайната на моето въздържане от този свят се крие в
четири неща: 1.Разбрах, че нафаката /препитанието/ми друг няма да я вземе,и сърцето за това ми е
спокойно.

2.Разбрах, че работата няма никой друг да ми
я свърши, и така напълно и се посветих.

3.Осъзнах, че Аллах винаги ме гледа /вижда/,
и аз се срамувам да ме види да извършвам грях.

4.Разбрах, че ме чака смъртта, така че се
подготвих за среща с Аллах.''
Мотиви, който предизвикват у човека чувство на любов към
Аллах

1. 
Внимателно четене на Корана
...и размишляване върху неговото значение и целите, които трябва да се постигнат,
също както човек размишлява върху книгата която чете и се стреми да разбере
какво е желал да каже автора.

2. 
Приближаване към Аллах
Всемогъщия не само със задължителни (фард) молитви, но и чрез додроволни(нафиле),
както се казва в един кудси-Хадис: "Моят роб не може да Ми се приближи с
нищо по-скъпо, отколкото с онова с което Съм го задължил. Моят роб Ме
приближава с доброволни поклонения, докато не го заобичам ...."

3. 
Споменаване на Аллах при
всяка възможност и всяка ситуация както и при всяко едно начинание, като с езика, така и със сърцето,
защото любовта на Аллах се постига в същата степен, в която раба се сеща за Него
Всемогъщият и до колкото Го споменава.

4. 
Предпочитание на това,
което Аллах обича пред това което човек желае и особено по време на инвазията
на желания и страсти. С други думи,изразяване на предпочитания към приятелите
на Аллах, без значение колко тежко е това.

5. 
Опознаване на прелестните
имена,свойства и качества на Аллах Милостивия, през призмата на пречистеното
сърце и задържането му в прелестта на това опознаване. Защото този които опознае
Великия Аллах, чрез неговите прекрасни имена свойства, качества и дела, без
съмнение ще Го заобича истински. 

Поради това, безделието и скуката са сред
най-лошите бандити, които атакуват сърцето и не му дават да стигне до
опознаване на неведомото.

6. 
Наблюдение и размисъл върху
благостта, щедростта, благодатта и чудесата
на Аллах, както тези видимите така и скрити, защото това посочва и поражда
любов към Всемогъщия Аллах.

7. 
Чувството за смирение и
пълна преданост пред Всемогъщия Аллах, не може да се опише с думи а се изживява.

8. 
Усамотяване и пълно отдаване на Аллах Всевишния при всяка
възможност, особено когато се отправят молитви, чете Коран, кланя намаз и всички
други актове на поклонение. Всички тези поклонения трябва да завършват с
покаяние и искане на прошка.

9. 
Другаруване с онези които истински
обичат Аллах и се възползвай от техните думи и съвети така както се наслаждаваш
на сладките плодове. И пред такива хора не говорете излишно, освен ако това не е
направено с цел повишаване на знанията или получаване отговори на това, което
не ти е ясно или на някой друг.

10. 
Избягване на всичко онова, което
отдалечава сърцето от изразяване на любовта към Аллах.
"Да се усмихнеш на брат си (по религия) е милостиня. Да повеляваш одобряваното и възбраняваш порицаваното е милостиня. Да напътиш този, който е загубил пътя си, е милостиня. Да повдигнеш неща като камък, трън или кокал също е милостиня за теб."

(Тирмизи)
                  

"Аллах не гледа нито външния ви вид нито имането ви. Но Той гледа вашето сърце и делата ви."
(Ибн Маджа, Зухд, 9)