Императорът и семето !!!

Един император в далечният Изток остарял и знаел, че е време да избере своя наследник. Вместо да избере някого от неговите съветници или от неговите деца, той решил да направи нещо различно. Един ден извикал всички младежи в кралството и казал: „Време е да се оттегля и да избера следващия император. Реших да избера един от вас.”
Децата били шокирани! Но императорът продължил: „Днес ще дам по едно семе на всеки един от вас. Едно много специално семе. Искам да посадите това семе, да го поливате и да се върнете на този ден след една година с това, което е порасло от това семе. Ще оценя растенията, които ще ми донесете и ще избера следващия император!”
Едно момче на име Линг било там този ден и то, както останалите, получило семе. Прибрало се вкъщи и развълнувано разказало историята на майка си. Тя му помогнала, дала му саксия и почва и детето посадило семето и го поляло старателно. Всеки ден го поливало и гледало дали е порасло нещо. След около три седмици, някои от другите младежи започнали да говорят за техните семена и за растенията, които били започнали да порастват.
Линг продължил да наблюдава своето семе, но нищо не пораствало. Минали три, четири, пет седмици. Все още нищо. Сега всички младежи започнали да говорят за техните растения, а Линг нямал такова и почувствал, че се проваля. Минали шест месеца, все още нямало нищо в саксията на Линг. Сега той разбрал, че е убил семето си. 
Всички останали имали дървета и високи растения, а той нямал нищо. Обаче Линг не казал нищо на приятелите си. Просто продължавал да чака семето си да порасте. 
Накрая, годината изминала и всички младежи от кралството донесли растенията си при императора за проверка. 
Линг казал на майка си, че няма да занесе празна саксия. 
Тя го посъветвала да каже честно какво се случило. Линг почувствал болка в стомаха си, но знаел, че майка му била права. 
Занесъл празната си саксия в двореца. Когато Линг пристигнал, бил изненадан от разнообразието на растенията на останалите. Те били хубави – в различни форми и размери. Линг поставил празната си саксия на пода и повечето от другите деца започнали да му се смеят. Няколко го съжалили и само казали: „Хей, добър опит.”
Когато дошъл императорът, огледал залата и поздравил младежите. Линг опитал да се скрие някъде назад. „О, какви прекрасни растения, дървета и цветя сте отгледали!”, казал императорът.  
Внезапно забелязал Линг с неговата празна саксия. Наредил на стражата да го доведат отпред. Линг бил ужасен. „Императорът е разбрал, че съм се провалил! Сигурно ще ме убие!”
Когато Линг излязъл отпред, императорът го попитал за неговото име. 
„Казвам се Линг.”, отговорил той. 
Всички деца, започнали да му се смеят и да му се подиграват. Императорът поискал да запазят тишина. 
Погледнал към Линг и казал на насъбралите се: „Вижте вашия нов император! Той се казва Линг!” 
Линг не можел да повярва. Линг дори не можал да отгледа семето си. Как би могъл той да е новият император? 
Тогава императорът казал: 
„Преди една година, дадох на всеки от вас по едно семе. Казах ви да вземете семето, да го посадите, да го поливате и да се върнете тук днес. Обаче ви дадох варени семена, които не могат да покълнат. Всички вие, освен Линг, ми донесохте различни растения. Когато видяхте, че семената не порастват, вие ги заменихте с други. Линг беше единственият, който имаше куража и честността да ми донесе саксия с моето семе в нея. Затова той ще бъде новият император!”
Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ни учи: „Правдивостта води до праведност, а праведността води към Дженнета. Човек продължава до говори истината, докато стане правдив. Лъжата води до Ал-Фаджур (т.е. зло), а Ал-Фаджур (злото) води към Огъня. Човек продължава да говори лъжи, докато не бъде записан при Аллах като лъжец.” /Сахих Ал-Бухари, том 8:116/