Бръснарят

Един човек влязъл в бръснарницата, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.

Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Аллах.

Бръснарят казал:

- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува  Аллах

- Защо? – попитал го клиентът.

- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма. Кажете ми, ако Аллах съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя Аллах, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав).

Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

- Как така? – учудил се бръснарят – а нима аз не съм? Аз съм бръснар.

- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.

- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.

- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото-има Аллах. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

Пътешесвие

Ебу Талиб отдавна пътуваше с керваните на Куреиш в Мекка до Шам и обратно.

Тогава нашият Пеингамбер, все още дванайсетгодишно момче го взе със себе си при поредното си пътуване до Шам. Когато чу за негавото предложение Мухаммед не можеше да си намери място от радост. Защото за пръв път в живота си щеше отиде и да посети, местата за който толкова бе слушал толкова много и удивителни неща.

Запчнаха приготовленията. Стотици камили бяха натоварени с различни стоки. Назначиха се войници, който щяха да защитават кервана от набези. Най-сетне настъпи и денят и те тръгнаха на път. Пътуваха обикновено нощем, а денем почиваха. На път за Шам спряха при един манастир  в близост до град Бусра. Там при тях доиде един християнски монах на име Бахира. Друг път той никога не обръщаше внимание на търговските кервани на арабите. Същия ден възрастният монах особено внимателен. След като обиколи и разгледа целия керван, той се спря при Мухаммед, хвана го за ръката и рече:

-Това момче ще е последният пророк, който Аллах изпраща на световете. Аллах го изпраща за благодат на световете!

Тогава хората пот кервана го запитаха:Откъде разбра ? Монахът отговори:

-      Когато вие се появихте на хоризонта,

-      Откъм Акабе, всички дървета и камъни се навеждаха в поклон. Те се навеждат на поклон единствено пред Пейгамбери. Колкото до мене аз забелязах знака за

Прочеството, което той има под лопадката  си. Освен това видях и малкото бяло облаче, което през цялото време му пазеше сянка. Всички тези неща аз съм чел в нашите книги и допълни:

-      Ние очаквахме идването на последния пратеник, но в никакъв случай не допускахме, че ще бъде имежду вас. След това той се обърна към чичо му Ебу Талиб и му каза:

-      Не бива да отивате с това момче в Шам . Там могат да ви нападнат евреите или византийците. Пазете Мухаммед от тях, защото го очаква голямо и славно бедеще!

Ебу Талиб послуша думите му и върна Мухаммед обратно в Мекка. Тогава си спомни, че действително едно облаче непрекъснато ги следваше и им пазеше сянка. Значи думите и предупрежденията на Бахира не бяха напразни.