Бръснарят

Един човек влязъл в бръснарницата, както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.

Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Аллах.

Бръснарят казал:

- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува  Аллах

- Защо? – попитал го клиентът.

- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма. Кажете ми, ако Аллах съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя Аллах, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав).

Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

- Как така? – учудил се бръснарят – а нима аз не съм? Аз съм бръснар.

- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.

- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.

- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото-има Аллах. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.