"С добрия характер се постигат степените на оручлията и правещият нощен намаз."(Ахмед)

Императорът и семето !!!

Един император в далечният Изток остарял и знаел, че е време да избере своя наследник. Вместо да избере някого от неговите съветници или от неговите деца, той решил да направи нещо различно. Един ден извикал всички младежи в кралството и казал: „Време е да се оттегля и да избера следващия император. Реших да избера един от вас.”
Децата били шокирани! Но императорът продължил: „Днес ще дам по едно семе на всеки един от вас. Едно много специално семе. Искам да посадите това семе, да го поливате и да се върнете на този ден след една година с това, което е порасло от това семе. Ще оценя растенията, които ще ми донесете и ще избера следващия император!”
Едно момче на име Линг било там този ден и то, както останалите, получило семе. Прибрало се вкъщи и развълнувано разказало историята на майка си. Тя му помогнала, дала му саксия и почва и детето посадило семето и го поляло старателно. Всеки ден го поливало и гледало дали е порасло нещо. След около три седмици, някои от другите младежи започнали да говорят за техните семена и за растенията, които били започнали да порастват.
Линг продължил да наблюдава своето семе, но нищо не пораствало. Минали три, четири, пет седмици. Все още нищо. Сега всички младежи започнали да говорят за техните растения, а Линг нямал такова и почувствал, че се проваля. Минали шест месеца, все още нямало нищо в саксията на Линг. Сега той разбрал, че е убил семето си. 
Всички останали имали дървета и високи растения, а той нямал нищо. Обаче Линг не казал нищо на приятелите си. Просто продължавал да чака семето си да порасте. 
Накрая, годината изминала и всички младежи от кралството донесли растенията си при императора за проверка. 
Линг казал на майка си, че няма да занесе празна саксия. 
Тя го посъветвала да каже честно какво се случило. Линг почувствал болка в стомаха си, но знаел, че майка му била права. 
Занесъл празната си саксия в двореца. Когато Линг пристигнал, бил изненадан от разнообразието на растенията на останалите. Те били хубави – в различни форми и размери. Линг поставил празната си саксия на пода и повечето от другите деца започнали да му се смеят. Няколко го съжалили и само казали: „Хей, добър опит.”
Когато дошъл императорът, огледал залата и поздравил младежите. Линг опитал да се скрие някъде назад. „О, какви прекрасни растения, дървета и цветя сте отгледали!”, казал императорът.  
Внезапно забелязал Линг с неговата празна саксия. Наредил на стражата да го доведат отпред. Линг бил ужасен. „Императорът е разбрал, че съм се провалил! Сигурно ще ме убие!”
Когато Линг излязъл отпред, императорът го попитал за неговото име. 
„Казвам се Линг.”, отговорил той. 
Всички деца, започнали да му се смеят и да му се подиграват. Императорът поискал да запазят тишина. 
Погледнал към Линг и казал на насъбралите се: „Вижте вашия нов император! Той се казва Линг!” 
Линг не можел да повярва. Линг дори не можал да отгледа семето си. Как би могъл той да е новият император? 
Тогава императорът казал: 
„Преди една година, дадох на всеки от вас по едно семе. Казах ви да вземете семето, да го посадите, да го поливате и да се върнете тук днес. Обаче ви дадох варени семена, които не могат да покълнат. Всички вие, освен Линг, ми донесохте различни растения. Когато видяхте, че семената не порастват, вие ги заменихте с други. Линг беше единственият, който имаше куража и честността да ми донесе саксия с моето семе в нея. Затова той ще бъде новият император!”
Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ни учи: „Правдивостта води до праведност, а праведността води към Дженнета. Човек продължава до говори истината, докато стане правдив. Лъжата води до Ал-Фаджур (т.е. зло), а Ал-Фаджур (злото) води към Огъня. Човек продължава да говори лъжи, докато не бъде записан при Аллах като лъжец.” /Сахих Ал-Бухари, том 8:116/ 

Taweel Al Shawq (Long Longing) By Ahmed Bukhatir

Какъв безценен урок!...

Един младеж- студент в университет – се разхождал един ден заедно със свой професор.

Вървейки по пътя си, те видяли един чифт обувки.

Те били доста износени и двамата предположили, че принадлежат на някой бедняк, работещ наблизо в някое поле.

-Хайде да се пошегуваме с него – рекъл студента. – Ще скрием обувките му и после ние ще се скрием зад онзи храст и ще наблюдаваме неговата реакция, когато се върне и не ги намери.

-Приятелю мой, – отвърнал професора- ние никога не бива да се забавляваме за сметка на бедните. Но виж, ти си богат, можеш да си направиш много по-голямо удоволствие с помощта на този беден човек. Постави по една монета във всяка една обувка, после ще се скрием и ще наблюдаваме реакцията му.

Тъй и направил.

Не минало много време и бедният човек приключил своята работа и дошъл да вземе палтото и обувките си, които бил оставил.

Видно изморен, той взел палтото и го облякъл, след което протегнал крак към дясната обувка, но усещайки нещо твърдо, обърнал обувката, за да изпадне.

Недоумение се изписало на лицето му, когато видял монетата.

Втренчил се в нея, обърнал я на едната страна, после на другата, и я гледал отново и отново...

После се огледал наоколо във всички страни, но не видял никого.

Протегнал се към другата обувка и какво да види – още една монета!

Не можал да се сдържи, паднал на колене и заплакал.

Започнал да нарежда една след друга благодарности и дуи,  как жена му била болна и безпомощна, нямали хляб дори за децата и как тези две монети, дошли незнайно от къде, спасили живота му...

Студентът останал поразен и очите му се напънили със сълзи.

-Сега – рекъл професорът – не е ли това удоволствие много по-голямо от шегичката, която искаше да си направиш?

Младежът отвърнал:

-Днес ми дадохте урок, който никога няма да забравя. Едва сега разбрах значението на думите „По-голямо щастие е да даваш, отколкото да получаваш..."

Най-великото е споменаването на Аллах - част 1 vqra-iman

Best Ever Quran Recitation - Surah Arrahman - Qari Ziyaad Patel

سورة البقرة كاملة سعد الغامدي Surah Al Baqarah Saad Al Ghamdi

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ПЕТЪЧНИЯ ДЕН !!!

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на Световете, Който казва:§О, вярващи! Щом се призове за джума намаз, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете.§ И саляту селямът да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), семейството му, неговите сподвижници и последователи до края на Света!

         Уважаеми братя мюсюлмани!

         Милост от Аллах Теаля към Неговите раби е, че в живота им е отредил превъзходни часове, дни и месеци, в които наградата за извършен ибадет е по-голяма от останалите. Тези времена са голяма възможност за старателните мюсюлмани да се надпреварват във вършенето на добри дела. Сред тези превъзходни времена е и петъкът, който Аллах Теаля е отличил с много предимства, като това, че:

         ♦Петъкът е най-превъзходният ден от седмицата, и е седмичният празник за мюсюлманите.

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((خَيْرُ يَوْمٍ طَلَعَتْ عَلَيْهِ الشَّمْسُ يَوْمُ الْجُمُعَةِ فِيهِ خُلِقَ آدَمُ وَفِيهِ أُدْخِلَ الْجَنَّةَ وَفِيهِ أُخْرِجَ مِنْهَا وَلاَ تَقُومُ السَّاعَةُ إِلاّ فِي يَوْمِ الْجُمُعَةِ)) – رواه الإمام مسلم-1411

         „Най-превъзходният ден, в който слънцето изгрява, е ден петък. В този ден е сътворен Адем (а.с.), в него е въведен в Дженнета и в този ден е изведен оттам, и няма да настъпи часът за края на света, освен в петък.“ /Муслим/

         Ибну Кайим (р.а.) казва: „Петъкът е ден за ибадет. Сред останалите дни е като месец рамадан спрямо останалите месеци…“ /Задул Меад:1/398/

((إِنَّ هَذَا يَوْمُ عِيدٍ جَعَلَهُ اللَّهُ لِلْمُسْلِمِينَ فَمَنْ جَاءَ إِلَى الْجُمُعَةِ فَلْيَغْتَسِلْ ...)) – رواه إبن ماجه-1088

         „Този ден, (петъкът), Аллах Теаля го определи празник за мюсюлманите, и който дойде за джума намаз, да се изкъпе!...“ /Ибну Маджех/

         ♦Направената дуа в петък се приема.

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

 ((إِنَّ فِي الْجُمُعَةِ لَسَاعَةً لاَ يُوَافِقُهَا مُسْلِمٌ قَائِمٌ يُصَلِّي يَسْأَلُ اللَّهَ خَيْرًا إِلاَّ أَعْطَاهُ إِيَّاهُ)) – رواه الإمام مسلم-1407

         „В петъчния ден има час, в който ако се случи мюсюлманинът да кланя намаз и след това поиска от Аллах добро, то непременно ще му бъде дадено.“/Муслим/

         Относно времето на този час, между ислямските учени има разногласия:

         Едни от тях са на мнение, че този час е от момента, когато имамът се качи на минбера до завършване на намаза. А други са на становище, че времето на този час е след икиндия, което се смята за по-близо до истината.

         ♦В петъчния ден, във времето на обедния намаз се кланя джума намаз.

         Джума намазът е задължителен групов седмичен намаз за мюсюлманите. И който безпричинно го изостави, Аллах Теаля запечатва сърцето му и в него не прониква добро. Абдуллах ибну Умер и Ебу Хурейра (р.а.) чули пратеникът (с.а.с.), от минбера да казва: 

(( لَيَنْتَهِيَنَّ أَقْوَامٌ عَنْ وَدْعِهِمْ الْجُمُعَاتِ أَوْ لَيَخْتِمَنَّ اللَّهُ عَلَى قُلُوبِهِمْ ثُمَّ لَيَكُونُنَّ مِنْ الْغَافِلِينَ )) – رواه الإمام مسلم-1432

         „Да престанат хората да пропускат джума-намаз, защото Аллах Теаля ще запечати сърцата им и ще бъдат от небрежните!“/ Муслим/

مَنْ تَرَكَ الْجُمُعَةَ ثَلاَثَ مَرَّاتٍ تَهَاوُنًا بِهَا طَبَعَ اللَّهُ عَلَى قَلْبِهِ )) – رواه الترمذي-460 ((

         „Който небрежно изостави джума-намаз три пъти, Всевишният Аллах запечатва сърцето му.“/Тирмизи/

         ♦В този ден се опрощават малките прегрешения.

         Пратеникът (с.а.с.) казва:

((مَنْ اغْتَسَلَ يَوْمَ الْجُمُعَةِ وَتَطَهَّرَ بِمَا اسْتَطَاعَ مِنْ طُهْرٍ ثُمَّ ادَّهَنَ أَوْ مَسَّ مِنْ طِيبٍ ثُمَّ رَاحَ فَلَمْ يُفَرِّقْ بَيْنَ اثْنَيْنِ فَصَلَّى مَا كُتِبَ لَهُ ثُمَّ إِذَا خَرَجَ الْإِمَامُ أَنْصَتَ غُفِرَ لَهُ مَا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجُمُعَةِ الْأُخْرَى)) - رواه البخاري.

          “Който се изкъпе в петък и се почисти според възможностите си, след това се парфюмира, после отиде (по-рано в джамията), не прескача и не притеснява хората, кланя (нафиле) намаз според възможното и след като имамът се изкачи на минбера, мълчи, на него се опрощават (малките) грехове от едната до другата джума.”/Бухари/

         ♦За онзи, който отива по-рано на джума намаз, има огромна награда.

         Пратеникът (с.а.с.) казва:

 (( مَنْ اغْتَسَلَ يَوْمَ الْجُمُعَةِ غُسْلَ الْجَنَابَةِ ثُمَّ رَاحَ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ بَدَنَةً وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الثَّانِيَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ بَقَرَةً وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الثَّالِثَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ كَبْشًا أَقْرَنَ وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الرَّابِعَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ دَجَاجَةً وَمَنْ رَاحَ فِي السَّاعَةِ الْخَامِسَةِ فَكَأَنَّمَا قَرَّبَ بَيْضَةً فَإِذَا خَرَجَ الْإِمَامُ حَضَرَتْ الْمَلَائِكَةُ يَسْتَمِعُونَ الذِّكْرَ)) – رواه البخاري-832

         „Който се изкъпе в петъчния ден, така, както се къпе след полово сношение, след това отиде (към джамията) в първия час (печели награда), като чели е заклал камила (за садака). Който отиде във втория час, все едно е заклал крава. Който отиде в третия час, все едно е заклал рогат коч. Който отиде в четвъртия час, все едно е заклал кокошка. Който отиде в петия час, все едно е дал яйце (за садака). А когато имамът се появи на минбера, меляикетата също отиват да слушат хутбето .“/Бухари/

         И казва Пратеникът (с.а.с.):

(( مَنْ اغْتَسَلَ يَوْمَ الْجُمُعَةِ وَغَسَّلَ وَبَكَّرَ وَابْتَكَرَ وَدَنَا وَاسْتَمَعَ وَأَنْصَتَ كَانَ لَهُ بِكُلِّ خُطْوَةٍ يَخْطُوهَا أَجْرُ سَنَةٍ صِيَامُهَا وَقِيَامُهَا )) – رواه الترمذي-456

         „Който се изкъпе в петъчния ден; отиде рано към джамията; приближи се, за да слуша, и мълчи (по време на хутбето), за него ще има награда за всяка една направена крачка, колкото наградата от говеенето и кланянето за една година.“/Тирмизи/

         Джабир ибну Абдуллах казва: „Домовете ни бяха далеч от джамията и искахме да ги продадем и да се преместим по-близо до джамията, а Пратеникът (с.а.с.) ни забрани и каза:

((إِنَّ لَكُمْ بِكُلِّ خَطْوَةٍ دَرَجَةً)) – رواه الإمام مسلم-1067

         „За всяка една крачка ще имате награда.“/Муслим/

         Убей ибну Кяаб казва:

        „Познавах един човек, който живееше далеч от джамията, и не знаех друг, който да живее по-далеч от него,  но въпреки това той не пропускаше да кланя намаза си с Пратеника (с.а.с.). Ние го съжалявахме и затова аз му рекох: „О, човече! Защо не си купиш магаре и да го яздиш в тъмното и през калта!“ А той отговори: „Не ме радва това - моята къща да бъде близо до джамията, защото аз искам моето отиване до джамията и връщането ми да бъдат награда за мен.“ Тогава Пратеникът (с.а.с.) му каза:         

 ((قَدْ جَمَعَ اللَّهُ لَكَ ذَلِكَ كُلَّهُ)) – رواه الإمام مسلم-1065

„Аллах Теаля вече ти даде всичко това! “

         ♦ В петъчния ден да се прави повече саляту селям на Пратеника (с.а.с.).

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((أَ َكْثِروُا مِنَ الصَّلاةِ عَلَيَّ يَوْمَ الْجُمُعَةِ وَ لَيْلَةَ الْجُمُعَةِ)) – رواه البيهقي

          „Правете повече саляту селям на мен, в денонощието на петъка!“/Бейхаки/

         ♦В петъчния ден да се чете Сура „Кехф“.

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((مَنْ قَرَأَ سُورَةَ الْكَهْفِ يَوْمَ الْجُمُعَةِ سَطَعَ لَهُ نُورٌ مِنْ تَحْتِ قَدَمِهِ إِلى عَنَانِ السَّمَاءِ يُضِيءُ بِهِ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَ غُفِرَ لَهُ مَا بَيْنَ الْجُمُعَتَيْنِ))– رواه الحاكم

         „Който в петъчния ден прочита Сура „Кехф“, в Съдния ден за него ще сияе светлина изпод ходилата му, чак до облаците в небето, и ще му се опростят малките прегрешения, от едната до другата джума.“ /Хаким/  

((مَنْ قَرَأَ ثَلَاثَ آيَاتٍ مِنْ أَوَّلِ الْكَهْفِ عُصِمَ مِنْ فِتْنَةِ الدَّجَّالِ)) - رواه الترمذي2811

         „Който прочита три айета от началото на Сура „Кехф“, ще бъде предпазен от злото изпитание на деджала.“/Тирмизи/

         ♦Който умре в денонощието на петъка, ще бъде предпазен от изпитание и наказание в гроба.

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((مَا مِنْ مُسْلِمٍ يَمُوتُ يَوْمَ الْجُمُعَةِ أَوْ لَيْلَةَ الْجُمُعَةِ إِلاَّ وَقَاهُ اللَّهُ فِتْنَةَ الْقَبْرِ))- رواه الترمذي994

         „Мюсюлманин, който умре в денонощието на джумата Аллах го предпазва от наказание в гроба.“/Тирмизи/

         Уважаеми братя!

         От всичко казано до тук трябва да разберем важността на този ден и да се стремим да се възползваме от достойнствата му, така както ни е напътил Пейгамберинът (с.а.с.).

         Молим Аллах, Субханеху ве Теаля, да ни укрепи във вярата ни, да ни даде възможност да се възползваме от превъзходствата на този ден и да ни дари с успех във всичките ни дела - в този свят, и с Дженнет - в Отвъдния! Амин!

Добре дошъл Рамадан vqra iman مشاري العفاسي أهلا رمضان