Посещението на глух при болен...

    Един глух човек, който бил с добро сърце, научил, че съседът му бил болен.


Тогава той си казал: “Трябва да посетя своя съсед, който е болен и да го попитам как се чувства. Въпреки, че аз съм глух, той е болен и няма да се впуска в много разговори.


И всъщност на болните се задават едни и същи въпроси, и се получават едни и същи отговори. Аз ще го попитам как се чувства, а той ще ми отговори: "Слава на Аллах, добре съм!"


Аз ще го попитам с какво се храни и той естествено ще ми каже името на някаква гозба, и аз ще му отвърна: "Приятен апетит!"


Когато го попитам кой доктор го лекува, той ще ми каже името на някой доктор и аз ще му кажа, че той е много добър доктор. Така посещението ми ще приключи...


Глухият човек отишъл при болния и почукал на вратата, отворили му и той влезнал при болния, като седнал близко до него:


- Как си? - попитал той.


- Умирам! - изпъшкал болният.


- Много се радвам за теб! - казал глухият.


- Как така този човек се радва, че аз умирам! -разгневил се болният.


А глухият продължавал да задава въпросите, които били в главата му:


- С какво се храниш?


- С отрова! - ядосано отвърнал болният


Глухият помислил, че той казва името на някакво ястие и казал:


- Да ти е сладко!


Горкият болен човечец излезнал извън себе си от ярост. Но глухият продължавал да задава своите въпроси:


- Кой доктор те лекува?


Търпението на болния вече се изчерпало:


- Меляикето на смъртта! - бил неговият отговор. Глухият отново не разбрал какво му било казано и рекъл с усмивка на уста:


- Той е много знаещ и способен доктор. ИншаАллах скоро ще намери лек за твоята болест!...


Тогава болният не издържал и ядосано се разкрещял:


- Махай се, махай се!...


А глухият човек се прибрал в къщи доволен и щастлив, че е изпълнил своето задължение към съседа...